На слънчевата светлина са и необходими средно 8 минути и 20 секунди, за да достигне до Земята.

Светлината изминава разстоянието от Слънцето до Земята за средно 499 секунди. Това време варира леко, тъй като орбитата на Земята е елиптична, а не перфектен кръг. В перихелий Земята е на 147 милиона километра от Слънцето, докато в афелий разстоянието достига 152 милиона километра.Скоростта на светлината във вакуум е точно 299 792 458 метра в секунда. Тази универсална физична константа, означена с 'c', е в основата на теорията на относителността на Алберт Айнщайн. Поради огромните мащаби на Космоса, астрономите използват светлинни години за измерване на разстояние, което представлява пътят, изминат от светлината за една земна година.Интересен факт е, че докато на фотоните им трябват само 8 минути да стигнат от повърхността на Слънцето до нас, тяхното пътуване от ядрото на звездата до повърхността отнема хиляди години. В гъстата слънчева плазма фотоните постоянно се сблъскват с частици, което забавя техния път навън. Веднъж освободени във вакуума на космоса обаче, те се втурват към Земята с максимална скорост.Това явление означава, че ние никога не виждаме Вселената такава, каквато е в настоящия момент. Светлината от Луната закъснява с 1.3 секунди, а от по-далечни галактики тя може да е пътувала милиарди години. По този начин телескопи като 'Джеймс Уеб' на НАСА действат като своеобразни машини на времето, улавяйки образи от зората на сътворението.