Човешкото обоняние е по-чувствително към миризмата на дъжд, отколкото това на акулата към кръвта.

Специфичният аромат, който усещаме след дъжд, се нарича петрикор. Той се дължи основно на органичното съединение геосмин, произвеждано от почвените бактерии от рода Streptomyces. Когато дъждовните капки ударят сухата земя, те улавят малки мехурчета въздух, които се изстрелват нагоре като аерозоли, разпръсквайки геосмина във въздуха.Изследвания на Масачузетския технологичен институт (MIT) от 2015 година потвърждават този механизъм чрез високоскоростни камери. Човешкият нос е еволюционно настроен да улавя тези молекули в невероятно ниски нива. Докато акулите могат да усетят една част кръв в един милион части вода, хората долавят геосмина при концентрация от 5 части на трилион.Антрополозите вярват, че тази свръхчувствителност е била критична за оцеляването на ранните хора. Тя е позволявала на номадските племена да откриват източници на вода и влажна, плодородна почва в засушливи райони. Днес това умение остава вроден инстинкт, който обяснява защо повечето хора намират миризмата на свеж дъжд за изключително приятна и успокояваща.