Някои акули трябва да плуват непрекъснато, за да дишат, докато други могат да стоят неподвижно на дъното.

Процесът на дишане при акулите зависи от тяхната анатомия и еволюционна адаптация. Видовете, които използват „рам вентилация“, като голямата бяла акула (Carcharodon carcharias) и китовата акула, разчитат на скоростта си, за да прокарват вода през хрилните процепи. Ако тези хищници спрат да се движат, притокът на кислород спира и те могат да се задушат. Изследвания на морски биолози показват, че тези акули никога не спят напълно, а по-скоро изпадат в състояние на полубудност.За разлика от тях, дънните акули като акулата дойка (Ginglymostoma cirratum) притежават силни букални мускули. Те буквално „пият“ водата, като я изпомпват през устата си към хрилете, дори когато са в пълен покой. Това им позволява да се крият в пещери или да спят върху пясъка без риск за живота си. Някои видове дори комбинират двата метода в зависимост от нивото на своята активност.Интересен факт е как „вечните плувци“ почиват. Проучвания, публикувани в списания като „Science“, разкриват, че техният гръбначен стълб контролира плувните движения чрез нервни импулси. Това позволява на главния мозък да се изключи частично, докато тялото продължава да се движи на „автопилот“. Този механизъм е жизненоважен за оцеляването им в открития океан, където няма място за спиране.