Думата „концерт“ произлиза от латински корен, който означава едновременно „споря“ и „споразумявам се“.

Етимологията на думата „концерт“ е изключително интересна и отразява двойствената природа на музикалния жанр. Тя произлиза от латинския глагол „concertare“, който носи две на пръв поглед противоположни значения: „състезавам се“ или „споря“, но също и „работя заедно“ или „споразумявам се“. Тази етимологична връзка е ключова за разбирането на бароковата музикална естетика от края на XVI и началото на XVII век.Първите музикални произведения, използващи това заглавие, са „Concerti ecclesiastici“ на Андреа и Джовани Габриели, публикувани във Венеция през 1587 година. По това време терминът се отнася до смесването на различни групи инструменти или гласове, които си взаимодействат. По-късно, през епохата на Клаудио Монтеверди, концепцията се развива в „stile concertato“, където контрастът между малки и големи групи изпълнители става водещ елемент.В класическия инструментален концерт, развит от композитори като Антонио Вивалди и Йохан Себастиан Бах, солистът и оркестърът буквално се борят за вниманието на публиката. Солистът демонстрира виртуозност и техническо майсторство, докато оркестърът осигурява мащабна звукова подкрепа. Тази „музикална битка“ не е случайна, а е структурирана така, че да създава максимално драматично напрежение, което се разрешава в общата хармония на финала.