Контактните двойни звезди са толкова близо една до друга, че споделят обща газова обвивка и наподобяват светещ фъстък.

Контактните двойни звезди, известни в астрономията като системи от тип W Ursae Majoris (W UMa), представляват двойки звезди от главната последователност с изключително кратки орбитални периоди. Тези периоди обикновено варират между 0,2 и 1,0 денонощия. Поради екстремната близост двете звезди запълват своите повърхнини на Рош, което води до преместване на маса и енергия през обща точка на контакт.Този феномен е описан подробно за първи път от астрономите през 20-и век. Моделът на Луси от 1968 година обяснява как конвективната обвивка позволява изравняване на температурите. Въпреки че звездите могат да имат значително различни маси, те показват почти идентични повърхностни температури – явление, което е парадоксално за стандартната звездна еволюция, където по-масивните звезди са по-горещи.Процесът на сливане се задвижва от загуба на ъглов момент чрез магнитно спиране и излъчване на гравитационни вълни. Когато двете ядра накрая се слеят, те могат да създадат обект, известен като „синьо изостанало" (blue straggler) – звезда, която изглежда по-млада и по-гореща от околните звезди в звездния куп. Наблюденията на космическата мисия „Кеплер" на НАСА потвърждават, че тези системи са изключително разпространени и се срещат при приблизително една на всеки 500 звезди от слънчев тип.