Първите компаси са създадени за гадаене и духовни ритуали, а не за навигация.

Първите сведения за магнитни устройства датират от династията Хан (206 г. пр.н.е. – 220 г. сл.н.е.) в Китай. Тези инструменти, известни като „синан", са били изработени от магнетит – естествено магнетизирана желязна руда. Формата им наподобявала черпак или лъжица, чиято дръжка винаги сочела на юг, когато се постави върху гладка бронзова плоча.Основната цел на тези ранни компаси е била да помагат при подредбата на сгради и избора на места за погребения според принципите на фън шуй. Гадателите вярвали, че магнитната сила може да хармонизира човешката енергия с тази на Земята. По това време никой не е подозирал, че устройството може да служи за навигация в открити води.Едва по време на династията Сун (960 г. – 1279 г.) китайските учени започнали да използват магнитни игли за навигационни цели. Първото писмено споменаване на магнитна игла, използвана в морето, се появява в книгата на Джу Ю от 1111 г. Тази иновация по-късно достигнала до Европа и Близкия изток чрез арабските търговци, което поставило началото на Великите географски открития.