Близо 80% от хората са „секретори“, което означава, че кръвната им група може да се определи чрез слюнка, пот или сълзи.

Феноменът на секреторния статус се определя от наличието на функционално копие на гена FUT2, разположен в 19-ата хромозома. Този ген кодира ензима алфа(1,2)-фукозилтрансфераза, който е отговорен за синтеза на H-антигена в лигавичните секрети. Приблизително 80% от населението притежават този активен ген и се класифицират като секретори.Откритието на секреторния статус датира от 1930 г., когато германският имунолог Шиф и негови колеги установяват, че специфични антигени на кръвните групи A, B и H се съдържат в слюнката на определени индивиди. Това има огромно значение за съдебната медицина преди навлизането на масовия ДНК анализ. Криминалистите са използвали проби от пот или слюнка върху угарки от цигари, за да стеснят кръга от заподозрени въз основа на кръвната група.Освен за идентификация, секреторният статус играе ключова роля в имунологията и микробиологията. Секреторите имат по-висока защита срещу определени патогени, но са по-податливи на норовируси и ротавируси, тъй като вирусите използват антигените като входни точки. Проучвания показват, че наличието на тези захари в червата подпомага развитието на полезни бактерии като Bifidobacterium.От друга страна, несекреторите (около 20% от хората) често страдат от по-висок риск от автоимунни заболявания и храносмилателни проблеми. Липсата на антигени в лигавицата променя начина, по който имунната система взаимодейства с микробиома. Изследвания на институции като Харвардския университет продължават да проучват как този генетичен маркер влияе на индивидуалната чувствителност към инфекции.