Механичните часовници с махало изостават с около половин секунда на ден поради въздушното съпротивление.

Принципът на часовника с махало е открит от Кристиан Хюйгенс през 1656 година. Той установи, че периодът на люлеене зависи основно от дължината на махалото. Въпреки това външни фактори като атмосферното налягане и триенето в опорните точки оказват постоянно влияние върху точността.Въздушното съпротивление действа като спирачна сила, разсейвайки кинетичната енергия на махалото. Дори най-прецизните механизми, изработени от стомана или инвар, изпитват микроскопично забавяне поради вискозитета на въздуха. Затова е необходимо използването на тежести или пружини, които добавят енергия към системата чрез анкерния механизъм.За да минимизират тези грешки, учени като Уилям Шорт разработват през 1921 година часовника „Shortt-Synchronome". Този модел използва две махала, като основното е затворено в херметичен вакуумен контейнер. Тази иновация намалява грешката до едва една секунда на година – огромен напредък спрямо стандартните механични модели.В съвременната метрология атомните часовници са заменили механичните, тъй като използват трептенията на цезиеви атоми. Докато механичното махало се влияе от температура, влажност и гравитация, атомните стандарти поддържат точност до една милиардна част от секундата. Това прави механичните часовници по-скоро произведения на изкуството, отколкото инструменти за прецизна наука.