Бизоните са природни машини за оцеляване, способни да издържат на зими, които биха били фатални за повечето други бозайници.

Американският бизон (Bison bison) притежава уникални физиологични адаптации, които му позволяват да оцелее при температури до −40 °C. Основният механизъм за изолация е тяхната козина, която е толкова плътна, че притежава около 10 пъти повече косми на квадратен сантиметър от кожата на домашните крави. Тази изолация е толкова ефективна, че предотвратява загубата на телесна топлина, поради което падналият сняг върху гърба на бизона остава замръзнал, вместо да се разтопи.Изследвания на Националния парк Йелоустоун показват, че бизоните използват специфична техника за хранене през зимата, наречена люлеене на главата. Благодарение на огромните мускули на гърбицата и врата, те движат главите си от страна на страна като махало, за да пробият снежна покривка с дебелина над един метър. Този процес е енергийно ефективен и им осигурява достъп до суха трева, която остава недостъпна за други тревопасни животни.Биологично погледнато, сърдечно-съдовата система на бизона е проектирана за екстремни натоварвания. Сърцето им тежи средно между 4 и 5 килограма, а белодробният им капацитет е огромен, което позволява бързо насищане на кръвта с кислород дори в студена и разредена атмосфера. Освен това, бизоните могат да забавят метаболизма си по време на тежки бури, влизайки в състояние на полу-хибернация, за да съхранят жизненоважните си мастни резерви до настъпването на пролетта.