Една средновековна ризница може да съдържа над 30 000 ръчно изплетени железни халки.

Плетената броня, известна като ризница или хауберк, е доминирала на европейските бойни полета от античността до 14-ти век. Стандартната ризница от 11-ти и 12-ти век се състои от средно 20 000 до 50 000 индивидуални халки в зависимост от дължината и размера на боеца. Археологически находки показват, че майсторите са използвали стоманена или железна тел с дебелина около 1,2 милиметра.Най-разпространеният метод на плетене е моделът "4 в 1", при който всяка халка преминава през четири съседни халки. За да се предотврати разкъсване при удар, всяка халка е била сплескана в краищата и затворена с малък метален нит. Този процес е изключително трудоемък и е отнемал на един занаятчия между 600 и 1000 работни часа за изработката на една цяла ризница.Изследвания на Кралската оръжейна в Лийдс потвърждават, че ризницата е почти непробиваема за посичащи удари с меч. Въпреки това тя е гъвкава и не поглъща кинетичната енергия на тъпи удари или стрели от дълъг лък. Затова рицарите задължително са обличали гамбезон, направен от 15 до 30 слоя лен или вълна, който действа като амортисьор.Теглото на една типична ризница е разпределено основно върху раменете, което прави колана задължителен аксесоар за прехвърляне на тежестта към бедрата. През 14-ти век ризницата постепенно бива заменена от пластинчатата броня, но остава важна част от защитното облекло под формата на допълнителни вложки за подмишниците и ставите.