Класическата рецепта „1-2-3-4“ е математическата основа на съвременните кексове.

Рецептата „1-2-3-4“ се появява за първи път в готварските книги в началото на 19-ти век и бързо се превръща в стандарт за домашните пекари. Тя е пряк наследник на още по-стария „паунд кейк“ (Pound Cake), при който всички съставки са били по точно половин килограм. Тази математическа прогресия е проектирана така, че да бъде лесна за запаметяване във времена, когато много хора не са имали достъп до писмени рецепти или прецизни кухненски везни.От научна гледна точка съотношението балансира перфектно мазнините, подсладителите и структурните елементи. Маслото и захарят осигуряват кремообразна текстура и влажност, докато брашното и четирите яйца изграждат протеиновата мрежа, която държи кекса изправен. Яйцата действат като основен емулгатор и набухвател, свързвайки мазнините с течностите в хомогенна смес.През 1828 година Елиза Лесли публикува една от най-известните версии на тази рецепта в своята книга „Seventy-five Receipts for Pastry, Cakes, and Sweetmeats“. Този стандарт остава непроменен в продължение на десетилетия, преди добавянето на химически набухватели като бакпулвера да промени модерното сладкарство. Днес професионалните сладкари все още използват това съотношение като базова линия за разработване на нови десерти.