Бръмбарите в пустинята Намиб пият вода от мъглата, като застават на челна стойка.

Пустинята Намиб е едно от най-сухите места на планетата, като в някои райони падат едва 12 милиметра дъжд годишно. Бръмбарът Onymacris unguicularis е развил уникален механизъм за оцеляване, разчитайки на гъстата мъгла, която идва от Атлантическия океан около 60 дни в годината. Когато мъглата се появи, насекомото се изкачва на върха на пясъчните дюни и застава под ъгъл от 45 градуса с главата надолу.Елитрите или твърдите крила на бръмбара са покрити с малки издатини, които са хидрофилни или привличащи водата. Тези върхове са заобиколени от хидрофобни или отблъскващи водата восъчни улеи. Докато вятърът духа, микроскопичните капчици мъгла се натрупват върху издатините, докато станат достатъчно тежки, за да преодолеят електростатичните сили и да се изтърколят по гладките канали.Този процес е изключително ефективен и позволява на бръмбара да събере значително количество течност за кратко време. Изследвания на учени от Оксфордския университет и Масачузетския технологичен институт (MIT), публикувани в списания като Nature, анализират тази структура в детайли. През последните години инженерите използват тези биомиметични принципи за създаването на специални мрежи и повърхности. Тези технологии вече се прилагат в Чили и Мароко за осигуряване на питейна вода за местните общности чрез улавяне на влага от облаците.