Кенгурутата използват сухожилията си като мощни пружини, за да пестят енергия при движение.

Кенгурутата притежават уникален механизъм за съхранение на еластична енергия, който се изучава подробно от зоолози и биомеханици от десетилетия. Основният елемент са масивните ахилесови сухожилия, които действат като гигантски ластици. Когато кенгуруто се приземи, тежестта на тялото разтяга сухожилията, превръщайки кинетичната енергия в потенциална еластична енергия.При следващия отскок тази съхранена енергия се освобождава почти мигновено, изтласквайки животното напред без нужда от значително мускулно съкращение. Изследвания на учени като Терънс Доусън показват, че при високи скорости кенгурутата консумират по-малко кислород на единица разстояние в сравнение с бавното темпо. Това е парадокс в животинския свят, известен като метаболитна ефективност на подскока.Опашката на кенгуруто също играе критична роля, действайки като пети крайник и балансьор по време на полет. Анатомията на задните крайници е толкова специализирана за едновременно движение, че нервната им система не е пригодена за редуване на краката. Това е причината те да не могат да ходят назад или да плуват ефективно чрез традиционни движения на краката.