В пълен вакуум две метални пластини се привличат от невидима енергия, която изпълва празното пространство.

Ефектът на Казимир е предсказан за първи път от холандския физик Хендрик Казимир през 1948 г. по време на работата му в лабораториите на Philips. Това явление е пряко доказателство за съществуването на енергията на нулевата точка в квантовата теория на полето. Според квантовата механика вакуумът не е абсолютно празен, а е изпълнен с виртуални частици, които постоянно се появяват и изчезват.Когато две незаредени метални пластини се поставят на разстояние от няколко нанометра една от друга, те ограничават видовете вълни, които могат да съществуват в пространството между тях. По-дългите вълни просто не се побират в тесния процеп. В същото време извън пластините съществува пълният спектър от енергийни вълни, което създава по-голямо външно налягане.Тази разлика в налягането води до измерима сила на привличане, която е потвърдена експериментално през 1997 г. от Стив Ламоро в Университета на Вашингтон. Неговите измервания съвпадат с теорията на Казимир с точност до 5 процента. Днес този ефект е критичен фактор при проектирането на микроелектромеханични системи (MEMS), тъй като може да причини слепване на микроскопични компоненти.