В центъра на най-опасните урагани съществува зона на пълно затишие, наречена „око“.

Окото на тропическия циклон е феномен, който се формира при достигане на скорост на вятъра над 119 км/ч. Този център обикновено има диаметър между 30 и 65 километра, но при мощни бури като урагана Уилма през 2005 г. е достигал едва 3.7 километра. Механизмът на образуване е свързан с центробежните сили, които изтласкват въртящия се въздух навън, създавайки зона с ниско налягане в средата.В тази централна точка въздухът от високите слоеве на атмосферата започва да се спуска надолу. Този процес, известен като адиабатно затопляне, изпарява влагата и предотвратява образуването на облаци, което води до неочаквано ясно небе. Налягането в окото е най-ниското в цялата буря, като рекордът се държи от тайфуна Тип през 1979 г. с 870 хектопаскала.Непосредствено до окото се намира „стената на окото“ – пръстен от купесто-дъждовни облаци, където се измерват най-високите скорости на вятъра. Преминаването на окото над даден регион често подлъгва хората да излязат навън, мислейки, че бурята е приключила. Това е изключително опасно, тъй като втората половина на циклона връхлита внезапно с обратна посока на вятъра и същата разрушителна сила.