Вкусът на храната се формира в мозъка, а не само на езика.

Процесът на възприемане на вкуса е сложна неврологична операция, известна като мултисензорна интеграция. Докато езикът разпознава сладко, солено, кисело, горчиво и умами чрез папилите си, тези сигнали са само малка част от уравнението. Истинското богатство на вкуса идва от ретроназалното обоняние, при което ароматните молекули достигат до носната кухина през задната част на гърлото по време на дъвчене.Изследвания на институти като Monell Chemical Senses Center във Филаделфия показват, че без участието на обонятелните рецептори е почти невъзможно да се направи разлика между ябълка и лук. Мозъчната кора, по-конкретно орбитофронталният кортекс, обединява тези химически сигнали с текстурата и температурата на храната. Този регион е отговорен за крайното решение дали нещо ни е вкусно или не.Според проучване от 2015 година, публикувано в списание Flavour, визуалните стимули и дори звукът от хрупкане също влияят на вкусовото преживяване. Генетиката също играе роля, като броят на вкусовите рецептори варира значително между индивидите. Така наречените супердегустатори имат до 100 пъти повече папили на квадратен сантиметър от средностатистическия човек, което прави мозъчния отговор много по-интензивен.