Котките са единствените бозайници, които не могат да усещат сладкия вкус.

През 2005 година изследователи от Центъра за химически сетива „Монел" във Филаделфия и „Waltham Centre for Pet Nutrition" във Великобритания публикуват проучване, което обяснява този феномен. Те установяват, че при котките липсват 247 базови двойки аминокиселини, които съставляват ДНК на гена Tas1r2 – генът, отговорен за кодирането на протеините, които изграждат рецепторите за сладък вкус на езика.Повечето бозайници притежават два различни протеина (Tas1r2 и Tas1r3), които се комбинират, за да образуват рецептор за захар. При котките обаче генът Tas1r2 е „псевдоген", което означава, че той не функционира и не произвежда необходимия протеин. Това прави котките биологично неспособни да разпознават молекулите на захарта – независимо дали е домашна котка, лъв или тигър.Тази генетична особеност е пряко свързана с факта, че котките са „облигатни месоядни". В хода на еволюцията те са разчитали изцяло на животински протеини, а не на плодове или растения, богати на захари. Тъй като въглехидратите не са били част от основната им диета, нуждата от разпознаване на сладко е изчезнала. Вместо това способността им да усещат аденозин трифосфат (АТФ) – молекулата, пренасяща енергия в месото – се е засилила.