Цялото човечество би се събрало в обема на захарно кубче, ако премахнем празното пространство от атомите ни.

Атомите, които изграждат всичко около нас, са съставени почти изцяло от нищо. Ядрото на атома е невероятно малко в сравнение с общия му обем, като електроните обикалят на огромни разстояния от него. Ако увеличим водороден атом до размерите на футболно игрище, ядрото му би било колкото малко топче в центъра, а електроните биха били по най-отдалечените трибуни.Масата на атома е концентрирана почти изцяло в неговото ядро, което се състои от протони и неутрони. Плътността на ядрената материя е умопомрачителна и възлиза на около 230 милиона милиарда килограма на кубичен метър. Това означава, че ако премахнем празното пространство, което поддържа структурата на материята, остатъкът би бил изключително тежък.Изчисленията показват, че ако съберем само ядрата на всички 8 милиарда души на Земята, те биха заели обем от около 1 кубичен сантиметър. Въпреки малкия си размер, това кубче би тежало около 5 милиарда тона. Тази концепция е подобна на състоянието на материята в неутронните звезди, където гравитацията е толкова силна, че е притиснала атомите до максимална плътност.Този феномен е описан подробно от физици като Ърнест Ръдърфорд, който през 1911 година доказва съществуването на атомното ядро чрез своя прочут експеримент със златно фолио. Неговите открития променят фундаментално разбирането ни за физическия свят. Днес квантовата механика обяснява, че материята изглежда солидна само заради електрическите сили и принципа на Паули, които пречат на атомите да преминават един през друг.