Катериците могат да паднат от всякаква височина и да оцелеят без наранявания.

Това явление се обяснява с концепцията за терминална скорост, която е максималната скорост на свободно падане през атмосферата. За една типична катерица тази скорост е едва 32 км/ч, докато при хората тя достига около 190 км/ч. Поради ниската си маса и голямата повърхност на тялото си, катериците достигат своята терминална скорост почти веднага след началото на падането.Пухкавата опашка на катерицата играе критична роля, като увеличава въздушното съпротивление и действа като стабилизиращ парашут. Освен това, тези гризачи инстинктивно разперват крайниците си, за да увеличат площта си и да забавят падането още повече. Това поведение е подобно на техниката, използвана от летящите катерици, макар обикновените катерици да нямат кожна мембрана.Физиологията на катериците също е пригодена за екстремни условия. Техните стави са изключително гъвкави, а костната им структура е лека, но здрава, което позволява на тялото да абсорбира кинетичната енергия при сблъсък със земята. Проучвания на биолози показват, че катериците могат да паднат от височината на небостъргач и да се разминат само с лек шок.В дивата природа този механизъм е жизненоважен за оцеляването им в горските корони. Тъй като прекарват по-голямата част от живота си на височина над 20 метра, рискът от падане е постоянен. Еволюцията е усъвършенствала тялото им така, че гравитацията практически не представлява смъртоносна заплаха за тях.