Интензивното разтягане може да ускори сърдечния ритъм до 30 удара в минута.

Физиологичният механизъм на това явление е свързан с механичното притискане на артериите и вените при екстремно удължаване на мускулните влакна. Проучване, публикувано в Journal of Applied Physiology, установи, че интензивният стречинг предизвиква значително намаляване на диаметъра на бедрената артерия. Когато кръвоносните съдове се свият до 70%, съпротивлението в периферната система нараства рязко.В отговор на това ограничение, барорецепторите в тялото изпращат сигнали до продълговатия мозък. Централната нервна система активира симпатиковия дял, което води до незабавно повишаване на сърдечната честота. Този процес е известен като рефлекс на мускулните аферентни влакна. Сърцето трябва да работи по-усилено, за да преодолее съпротивлението и да доставя кислород до тъканите.Изследвания от 2010 година на екипи от Университета в Милано показват, че дори пасивното разтягане влияе на автономната нервна система. Пулсът може да се повиши с 20 до 30 удара в минута, в зависимост от интензивността на позата. Това доказва, че стречингът не е просто релаксация, а активен хемодинамичен процес. Тези открития са особено важни за атлетите, тъй като преформатират начина, по който се структурира загрявката преди състезание.