Ако наблюдавате водопад за една минута и след това погледнете към скалите, те ще изглеждат сякаш се движат нагоре.

Този феномен е описан за първи път от Робърт Адамс през 1834 г., след като той наблюдава водопада Фойърс в Шотландия. В научните среди ефектът е известен като „илюзията на водопада“ и е класически пример за невронна адаптация. Когато визуалната система е изложена на постоянен стимул в една посока, специфичните неврони, които го регистрират, намаляват своята чувствителност.Процесът се управлява от неврони в областта на мозъка, наречена V5 или MT, която отговаря за възприемането на движението. Когато спрете да гледате движещата се вода, изтощените неврони за движение надолу изпращат по-слаб сигнал от базовия. В същото време невроните за движение нагоре запазват нормалната си активност, което създава дисбаланс в кодирането на информацията.Мозъкът интерпретира този изкуствен дисбаланс като реално движение в обратната посока. Изследвания с функционален магнитен резонанс (fMRI) потвърждават, че по време на илюзията се активират същите зони, които реагират на действително физическо движение. Ефектът обикновено продължава между 10 и 60 секунди, докато невроните възстановят своя естествен баланс и нива на чувствителност.