Пианото първоначално се е наричало „пианофорте“, защото позволява на музиканта да свири както тихо, така и силно.

Бартоломео Кристофори е италиански майстор на инструменти, който работи за фамилията Медичи във Флоренция. Около 1700 г. той прави революция в музиката, като заменя механизма за дърпане на струните, използван при клавесина, с механизъм с чукчета. Този нов дизайн позволява на чукчето да удари струната и веднага да се върне обратно, оставяйки я да вибрира свободно.В инвентарния опис на Медичи от 1700 г. инструментът е записан като „arpicembalo“, но по-късно става известен като „gravicembalo col piano e forte“. Името буквално означава „клавесин с тихо и силно“. Това е първият път, в който клавишен инструмент дава на изпълнителя пълен динамичен контрол чрез силата на докосването. Дотогава клавесинът е можел да свири само с една сила на звука, независимо колко силно се натиска клавишът.Към 1730-те години дизайнът на Кристофори започва да се разпространява в Европа, като германският майстор Готфрид Зилберман го усъвършенства допълнително. Първите композитори, които започват да пишат музика специално за пианофорте, се появяват в средата на XVIII век. Днес в света са оцелели само три оригинални пиана, направени от Кристофори. Най-старото от тях се съхранява в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк и датира от 1720 г.