Айфеловата кула е проектирана така, че да не вибрира на честоти, осезаеми за хората.

Проектирането на Айфеловата кула започва през 1887 г. и завършва през 1889 г. за Световното изложение в Париж. Гюстав Айфел и неговият екип от инженери, включително Морис Кьохлен и Емил Нугие, използват усъвършенствани математически изчисления за вятърното натоварване. Те създават извита форма, която ефективно насочва силата на вятъра към земята, минимизирайки структурното напрежение.Всяка сграда притежава естествена честота на резонанс, при която тя започва да вибрира силно. Ако външна сила като вятър или преминаващ влак съвпадне с тази честота, структурата може да се повреди или да причини дискомфорт. Айфеловата кула е изградена от 7300 тона ковано желязо, подредено в решетъчна структура, която позволява на вятъра да преминава през нея, вместо да я блъска директно.Изследвания на френски инженери показват, че дори при ветрове със скорост 180 км/ч, върхът на кулата се отклонява само с около 12 сантиметра. Тази ниска честота на трептене е далеч под прага на човешката чувствителност към вибрации. За сравнение, съвременните небостъргачи често използват масови демпфери, за да постигнат същата стабилност, която Айфел е постигнал само чрез геометрия и дизайн преди повече от 130 години.