Атомите на хелия са толкова малки, че преминават през твърди материали като стъкло и пластмаса.

Хелият е благороден газ с атомен номер 2 и е вторият най-изобилен елемент във Вселената след водорода. Въпреки че водородът е по-лек, хелият има по-малък атомен радиус от около 31 пикометъра благодарение на по-силния заряд на ядрото си. Тази екстремна компактност позволява на атомите му да се промушват през междумолекулните пространства на материали, които считаме за плътни.Процесът на преминаване на газ през твърдо тяло се нарича пермеация и включва три етапа: адсорбция, дифузия и десорбция. Пластмасите и латексът имат сравнително рехава полимерна структура, което облекчава преминаването на хелия. Дори обикновеното силикатно стъкло не е напълно непропускливо за хелия при определени условия на налягане и температура.Изследвания на НАСА и лаборатории по вакуумна техника показват, че скоростта на дифузия зависи пряко от температурата и разликата в налягането. В индустрията хелият се използва за откривание на течове именно благодарение на способността му да преминава през най-малките дефекти в заварки и уплътнения. За дългосрочно съхранение се използват контейнери от неръждаема стомана или специални сплави с много по-висока плътност на кристалната решетка.Това явление е причината стандартните латексови балони да губят своята плаваемост само за 12 до 24 часа. За сравнение, балоните от фолио (майлар) задържат газа по-дълго, тъй като металното им покритие създава по-плътна бариера. Разбирането на тези свойства е критично за научната апаратура, като масспектрометрите, които изискват ултрависок вакуум.