Яковете се отопляват чрез ферментация в стомаха си.

Дивият як (Bos mutus) обитава Тибетското плато на надморска височина между 3000 и 5000 метра. Тези животни са развили уникални физиологични адаптации, за да оцелеят в суровите условия, където температурите често падат под -40°C. Основният механизъм за поддържане на телесната температура е ферментацията в търбуха, първото отделение на техния сложен четирикамерен стомах.В търбуха милиарди микроорганизми, включително бактерии и протозои, разграждат целулозата от твърдите треви. Този метаболитен процес е екзотермичен, което означава, че отделя значителна топлинна енергия като страничен продукт. Тази вътрешна топлина се разпределя чрез кръвообращението до жизненоважните органи, поддържайки стабилна телесна температура дори при екстремен студ.Изследвания на учени от Ланджоуския университет в Китай показват, че храносмилателната система на яка е по-ефективна от тази на обикновеното говедо при ниски температури. Освен вътрешния нагревател, яковете имат изключително гъста козина и дебел слой подкожна мазнина. Те също така притежават по-големи бели дробове и сърце, за да компенсират ниските нива на кислород в планините. Комбинацията от тези фактори прави яка едно от най-издръжливите животни на планетата.