Земната кора под фиордите се издига бавно, след като е била притисната от огромни ледници.

Този геоложки феномен е известен като постглациално или изостатично издигане. По време на последния ледников максимум, преди около 20 000 години, огромни ледени щитове с дебелина до 3 километра са покривали големи части от Северна Европа и Северна Америка. Огромното тегло на този лед буквално е огънало земната кора надолу в по-пластичния слой на горната мантия, наречен астеносфера.Когато ледниците започват да се топят в края на епохата Плейстоцен, налягането върху кората рязко намалява. Земната повърхност започва бавно да се връща към първоначалното си състояние на равновесие, подобно на матрак, който се изправя, след като станете от него. Този процес продължава и днес, хиляди години след изчезването на леда, тъй като вискозитетът на мантията е изключително висок и движението на материята под земята е бавно.В района на Ботническия залив в Скандинавия се измерва най-бързото издигане в света, достигащо до 10 милиметра годишно. В Норвегия и Аляска този процес води до постоянно отдръпване на морското равнище спрямо сушата, което изисква редовно актуализиране на навигационните карти. Учени от НАСА и Скандинавските геоложки институти използват GPS данни и сателити за измерване на тези промени, които помагат да разберем как глобалното затопляне влияе на земната маса.