Бароковите градини използват оптични илюзии, за да създават усещане за безкрайност.

Дизайнът на бароковите градини през XVII век е базиран на строги математически и геометрични принципи. Андре Льо Нотър, главният градинар на крал Луи XIV, прилага тези концепции най-мащабно в двореца Версай между 1661 и 1700 г. Той използва техниката на „принудителната перспектива“, при която алеите се стесняват прогресивно с отдалечаването им от двореца. Това кара обектите в края на градината да изглеждат много по-далеч, отколкото са в действителност.Друг ключов елемент е използването на оптичната илюзия „trompe-l'œil“ или „заблуда на окото“. Архитектите са изчислявали точно наклона на терена, за да скрият определени части от градината или да направят водните басейни да изглеждат по-дълги. Например, Големият канал във Версай е проектиран така, че да отразява небето под специфичен ъгъл, подсилвайки илюзията за безкраен воден път. Тези изчисления са изисквали напреднали познания по оптика и геометрия за онова време.Ровът „Ха-ха“ е иновация, която се появява по-късно, но допълва бароковата концепция за непрекъснатост. Името му идва от изненадата на посетителите, които откриват скрития ров едва когато стигнат до него. Този елемент позволява на градината да се слее визуално с околния пейзаж, без да се използват високи стени или огради. Всички тези техники са имали за цел да покажат, че волята на краля може да подчини дори законите на физиката и природата.