Зъбите не са сраснати директно с челюстта, а се държат от хиляди микроскопични връзки, действащи като амортисьори.

Периодонталният лигамент (PDL) е сложна съединителна тъкан с дебелина между 0.15 и 0.38 милиметра. Той свързва цимента на зъбния корен с алвеоларната кост на челюстта. Основният му компонент са колагеновите влакна, известни като влакна на Шарпи, които са подредени в специфични групи за оптимално разпределение на натоварването.Тези връзки функционират като хидравлична система за окачване. Когато захапете нещо твърдо, течността в пространството на лигамента се изтласква, което позволява на зъба да потъне леко в костта, без да я нарани. Този механизъм предотвратява фрактури на емайла при внезапен силен натиск.Лигаментът е изключително богат на проприорецептори, които са специализирани нервни окончания. Тези рецептори могат да открият частици с дебелина под 10 микрона. Благодарение на тях мозъкът регулира мускулната сила при дъвчене в реално време, за да предпази зъбните структури.При ортодонтското лечение с брекети се прилага постоянен лек натиск върху зъбите. Този натиск кара периодонталните връзки да се разтягат от едната страна и да се свиват от другата. Този процес активира остеокластите и остеобластите, които премоделират костта и позволяват на зъба буквално да „плава“ до новата си позиция.