Лятното часово време е предложено от ентомолог, който искал повече часове дневна светлина за събиране на насекоми.

Джордж Хъдсън е роден във Великобритания, но прекарва по-голямата част от живота си в Нова Зеландия, където работи в пощенската служба на Уелингтън. През 1895 г. той представя доклад пред Философското дружество на Уелингтън, в който предлага двучасово изместване на стрелките напред през лятото. Хъдсън е бил мотивиран от желанието си да изследва природата след края на работния ден, тъй като неговата смяна приключвала рано, но дневната светлина не му достигала.Въпреки че предложението му предизвиква интерес, то първоначално е посрещнато със скептицизъм и е отхвърлено като твърде сложно за изпълнение. По-късно, през 1907 г., британският строител Уилям Уилет независимо предлага подобна концепция, за да предотврати загубата на дневна светлина. Уилет води активна кампания в Обединеното кралство, но не доживява да види идеята си реализирана в световен мащаб.Първата държава, която официално въвежда лятното часово време, е Германската империя на 30 април 1916 г. по време на Първата световна война. Целта е била да се пестят въглища и енергия за нуждите на армията чрез намаляване на използването на изкуствено осветление. Скоро след това Великобритания и САЩ последват примера, превръщайки лятното време в глобален стандарт, който се използва и до днес в много страни.