През 1876 г. Франсис Галтън изобретява кучешката свирка, за да изследва границите на слуха при животните.

Сър Франсис Галтън, братовчед на Чарлз Дарвин, е бил полимат с широк спектър от интереси, включително антропометрия и психология. През 1876 г. той конструира малка месингова тръба с подвижно бутало, което позволява прецизна промяна на височината на тона. Това устройство, известно днес като свирката на Галтън, е един от първите инструменти за изследване на горните граници на слуховото възприятие.По време на експериментите си Галтън забелязва, че много животни реагират на звуци, които са напълно недоловими за човешкото ухо. Той провежда мащабни тестове в Лондонската зоологическа градина, като наблюдава реакциите на котки, кучета и дори екзотични животни. Ученият установява, че малките кучета често имат по-чувствителен слух към високи честоти в сравнение с по-едрите породи.Средният диапазон на човешкия слух е между 20 Hz и 20 000 Hz, като с възрастта способността за чуване на високи тонове намалява. Кучетата обаче могат да чуват честоти до 45 000 Hz или дори 60 000 Hz при определени условия. Това се дължи на специфичната анатомия на тяхното средно ухо и по-големия брой слухови клетки, които обработват високочестотни вибрации.Изобретението на Галтън проправя пътя за съвременната акустика и разбирането ни за ултразвука. Днес кучешките свирки са настроени обикновено в диапазона между 23 000 и 54 000 Hz. Те са изключително ефективни, защото звукът им се разпространява на големи разстояния и не се смесва с фоновия шум от човешката реч.