Царевицата е толкова прожадна за азот, че може да оставя съседните растения без хранителни вещества.

Царевицата (Zea mays) е известна като „тежък консуматор" на азот, благодарение на своя C4 фотосинтетичен път. Този метаболизъм позволява на растението да расте изключително бързо при високи температури, но изисква огромни количества азот за синтезиране на хлорофил и протеини.Според изследвания на Университета в Айова, производството на 10 тона царевица от един хектар изисква около 200 килограма азот. Коренната система на царевицата се разпростира агресивно както в дълбочина, така и хоризонтално, за да овладее почвените ресурси. Когато азотът е недостатъчен, царевицата активира специфични ензими, които ускоряват неговото усвояване, оставяйки по-слабите съседни растения в състояние на критичен хранителен дефицит.Това явление е причина за традиционното прилагане на сеитбообращение, практика известна още от времето на маите. През 1909 година Фриц Хабер разработва процеса за синтезиране на амоняк, който по-късно Карл Бош индустриализира. Този „процес на Хабер-Бош" позволи масовото производство на азотни торове и днес поддържа приблизително 50% от световното население. Без тези химически торове интензивното отглеждане на царевица би довело до пълна деградация на обработваемите земи в рамките на по-малко от десетилетие.