Александър Бел е искал да вдигаме телефона с „Ахой“, но Томас Едисон налага „Ало“.

Когато Александър Греъм Бел патентова телефона през 1876 година, той е убеден, че най-подходящият поздрав за установяване на връзка е моряшкият възглас „Ahoy!“. Този поздрав се използва от векове за привличане на вниманието между плавателни съдове. Бел толкова силно вярвал в него, че го използвал до края на живота си.През 1877 година Томас Едисон предлага алтернативата „Hello“ в писмо до Т.Б.А. Дейвид, президент на Централната телеграфна компания в Питсбърг. Едисон смятал, че „Hello“ е по-лесно за чуване на дълги разстояния и през шумните ранни телефонни линии. По това време думата „hallo“ се е използвала предимно за привличане на внимание или израз на изненада, а не като стандартен поздрав.Първите телефонни централи и указатели изиграват ключова роля за налагането на варианта на Едисон. В ръководствата за работа на първите телефонни оператори, публикувани в края на 19-ти век, официално е инструктирано да се използва „Hello“. Това бързо превръща думата в световен стандарт за телефонна комуникация.Българското „Ало“ е директна заемка от френското „Allô“, което от своя страна произлиза от английското „Hello“. В България думата навлиза в началото на 20-ти век с развитието на телекомуникационната мрежа в страната. Така визията на Едисон надделява над предпочитанията на самия изобретател на телефона.