Подезичната кост е единствената кост в човешкото тяло, която не е свързана с нито една друга кост.

Подезичната кост (os hyoideum) е разположена в предната част на шията между долната челюст и гръкляна. Тя се поддържа от стилохиоидните връзки, които се спускат от шиловидните израстъци на слепоочните кости на черепа. Тъй като няма ставни връзки с други кости, тя се класифицира като сезамовидна кост, действаща като опора за езика и ларинкса.Този анатомичен феномен е ключов за еволюцията на човешката реч. Изследвания на антрополози от университета „Дюк“ показват, че ниското разположение на подезичната кост при Homo sapiens е това, което ни отличава от другите примати. При шимпанзетата тя е разположена по-високо, което ограничава способността им да артикулират гласни звуци.През 1989 година в пещерата Кебара в Израел е открита подезична кост на неандерталец на възраст 60 000 години. Анализът на нейната микроструктура чрез компютърна томография потвърждава, че неандерталците са имали почти идентичен механизъм за говор като съвременните хора. Това откритие промени фундаментално разбирането ни за когнитивните способности на нашите предци.Освен за говора, подезичната кост е жизненоважна за процеса на деглутиция или преглъщане. Тя служи като опорна точка за мускулите, които повдигат гръкляна и затварят епиглотиса, предпазвайки дихателните пътища от навлизане на храна. В съдебната медицина счупването на тази кост често е критично доказателство за удушаване, тъй като тя е изключително защитена от външни влияния.