Яковете не могат да оцелеят на малка надморска височина, тъй като развиват топлинно изтощение под 3000 метра.

Домашните якове (Bos grunniens) са уникално адаптирани към суровите условия на Тибетското плато и Хималаите. Проучвания на Пекинския университет показват, че тези животни притежават специфични генетични мутации в гените ADAM17 и ARG2, които им помагат да се справят с ниските нива на кислород. Те имат изключително големи бели дробове и сърца, както и три пъти повече червени кръвни клетки от обикновеното говедо, което им позволява да извличат максимално количество кислород от разредения въздух.Проблемът възниква, когато якът бъде преместен под 3000 метра надморска височина. На тези нива атмосферното налягане е по-високо и въздухът е по-богат на кислород, което парадоксално претоварва тяхната свръхефективна сърдечно-съдова система. Тъй като яковете нямат потни жлези по тялото си, те не могат да отделят топлина чрез изпотяване, което води до хипертермия дори при умерени температури от 15 градуса по Целзий.Изследвания, публикувани в Journal of Applied Physiology, потвърждават, че при ниска надморска височина яковете страдат от белодробна хипертония. Това състояние води до разширяване на дясната камера на сърцето и последваща сърдечна недостатъчност. Поради тези биологични ограничения, опитите за отглеждане на якове в зоопаркове на морското равнище изискват специални климатизирани помещения, за да се предотврати фатален край.