Тъмната материя е невидимото „лепило", което задържа галактиките заедно и предотвратява тяхното разпадане.

През 70-те години на XX век астрономите Вера Рубин и Кент Форд направиха революционно откритие, наблюдавайки ротационните криви на спиралните галактики. Те забелязаха, че звездите в покрайнините на галактиките се движат със същата скорост като тези близо до центъра. Според законите на Нютон и Кеплер тези отдалечени звезди би трябвало да се движат много по-бавно поради по-слабото гравитационно привличане.Това несъответствие предполага наличието на огромно количество невидима маса, която осигурява необходимата гравитация. Днес учените от институции като ЦЕРН и НАСА изчисляват, че видимата барионна материя съставлява едва 5% от Вселената. Останалите 95% са разпределени между тъмна материя (около 27%) и тъмна енергия (около 68%). Тъмната материя не взаимодейства с електромагнитното лъчение, което означава, че не отразява, не абсорбира и не излъчва светлина.Нейното присъствие се доказва чрез ефекта на гравитационната леща, при който масивни обекти изкривяват светлината от далечни галактики. Без това невидимо „лепило" галактиките не биха могли да се формират или да запазят целостта си след Големия взрив. Изследванията продължават с експерименти като детектора LUX-ZEPLIN, които се опитват да уловят частици тъмна материя дълбоко под земната повърхност.