Древните римляни вярвали, че кихането може да изхвърли душата от тялото.

Вярването, че душата е свързана с дъха, е дълбоко вкоренено в античната култура. Древните римляни са наричали жизнената сила „spiritus“, което буквално означава „дъх“. Те са вярвали, че рязкото изтласкване на въздух при кихане може случайно да изхвърли тази есенция от тялото, оставяйки човека уязвим за зли сили.По време на управлението на император Тиберий през I век от н.е., обичаят да се казва „Salve“ става официално приет обществен етикет. Самият Тиберий, известен със своята суеверност, е настоявал да бъде поздравяван всеки път, когато кихне, дори докато пътува в колесницата си. Плиний Стари описва тези ритуали в своята „Естествена история“, подчертавайки колко сериозно се е приемало това явление.По-късно, по време на голямата чумна епидемия в Рим през 590 г. от н.е., папа Григорий Велики заповядва на вярващите да казват „Бог да те благослови“. Тъй като кихането е било ранен симптом на болестта, молитвата е трябвало да предпази духа от неизбежната смърт. Така античното суеверие се слива с християнската традиция, оцелявайки до днес под различни форми в почти всички езици.