Бароковите автомати от 17-и век са предшествениците на съвременните роботи.

През 17-и и 18-и век концепцията за „човека-машина“ става централна за философи като Рене Декарт. Това вдъхновява инженерите да създават изумителни автомати, задвижвани от зъбни колела и пружини. Един от най-известните примери е Механичният театър в двореца Хелбрун край Залцбург, построен през 1750 г. Той включва 256 фигури, задвижвани изцяло от водна сила.Друг ключов изобретател е Жак дьо Вокансон, който през 1738 г. представя своята „Механична патица“. Тя е можела да маха с крила, да пие вода и дори да имитира храносмилане. Тези ранни роботи не са били просто играчки, а сериозни опити за разбиране на биологичните процеси чрез механика. Те използват сложни разпределителни валове, подобни на тези в съвременните двигатели.По-късно, през 1770-те години, Пиер Жаке-Дроз създава „Писателят“ – автомат, съставен от 6000 части. Тази машина е можела да бъде програмирана да изписва произволен текст до 40 знака. Това се счита за един от първите примери за съхранение на данни и програмиране в историята. Тези иновации полагат технологичните основи, върху които по-късно се развива индустриалната автоматизация.