През 17-и век изобретяването на микроскопа разкрива непознат свят от микроскопични същества, наречени „анималкули“.

Антони ван Льовенхук не е бил професионален учен, а търговец на платове в Делфт, Холандия. За да проверява качеството на нишките, той започва да шлифова собствени лещи, като постига невероятно за времето си увеличение от над 270 пъти. През 1674 г. той наблюдава проби от езерна вода и описва малки движещи се организми, които нарича „анималкули“ (малки животни).През 1676 г. Льовенхук изпраща своите наблюдения до Кралското общество в Лондон, където първоначално среща скептицизъм. Неговите писма описват подробно бактерии, протозои и дори червени кръвни клетки. Той е първият човек в историята, който вижда бактерии, като ги открива в зъбна плака и дъждовна вода. Неговата прецизност е толкова голяма, че чертежите му съвпадат с модерни микроскопски изображения.Тези открития нанасят тежък удар върху тогавашната догма за „спонтанното самозараждане“. По това време хората са вярвали, че бълхите се раждат от прах, а червеите от развалено месо. Работата на Льовенхук доказва, че животът произлиза от други живи организми, макар и невидими за невъоръженото око. Неговите микроскопи остават ненадминати по качество в продължение на повече от 150 години.