„Демонското ядро“ е 6,2-килограмова плутониева сфера, убила двама учени при два отделни инцидента през 40-те години.

Демонското ядро е сфера от плутоний-галий с диаметър 8,9 сантиметра, първоначално предназначена за трета атомна бомба срещу Япония. След капитулацията на Япония на 15 август 1945 г. ядрото остава в лабораторията Лос Аламос за експерименти. Първият инцидент се случва на 21 август 1945 г. с физика Хари Даглиан, който изпуска волфрамов блок върху ядрото. Това предизвиква критичност и Даглиан умира 25 дни по-късно от остра лъчева болест.Вторият фатален инцидент става на 21 май 1946 г. по време на демонстрация, водена от Луис Слотин. Той използва отвертка, за да поддържа малка пролука между две берилиеви полусфери, които отразяват неутроните обратно към ядрото. Когато отвертката се изплъзва, горната полусфера пада и ядрото става „свръхкритично“, излъчвайки интензивен поток от гама и неутронна радиация. Слотин реагира за части от секундата и избутва капака, предотвратявайки още по-голяма катастрофа.Свидетели описват синьо сияние и вълна от топлина в момента на реакцията. Слотин получава смъртоносна доза от около 1000 рада радиация и издъхва в мъки девет дни по-късно. След тези трагедии преките ръчни експерименти с критична маса са забранени и са заменени от дистанционно управление. Самото ядро по-късно е претопено и рециклирано в други оръжейни компоненти, но името му остава символ на опасностите при ядрените изследвания.