За разлика от другите говеда, яковете нямат почти никаква телесна миризма, което ги предпазва от хищници.

Дивият як (Bos mutus) обитава Тибетското плато на надморска височина между 3000 и 5000 метра. Една от най-забележителните му адаптации е пълната липса на функционални потни жлези в кожата. При повечето бозайници потните секрети се разграждат от бактерии, което създава характерна миризма, но при яка този процес липсва.Освен липсата на пот, екстремно ниските температури в Хималаите, които падат до -40 градуса по Целзий, потискат развитието на кожни микроорганизми. Изследвания на зоолози показват, че това е критичен механизъм за оцеляване срещу снежния леопард (Panthera uncia). Този хищник има изключително остро обоняние и разчита на въздушните течения, за да локализира плячка в откритите планински терени.Вълната на яка също се отличава по своя химичен състав от тази на овцете. Тя съдържа много ниски нива на ланолин, което е мазната субстанция, задържаща миризми и влага при другите животни. Поради тази причина текстилната индустрия цени пуха от як като хипоалергенна и антибактериална алтернатива на кашмира.Според данни на Международния съюз за защита на природата (IUCN), тези биологични особености са позволили на яковете да процъфтяват в едни от най-непристойно суровите условия на планетата. Липсата на миризма не само ги крие от врагове, но и улеснява стопанисването им от номадските племена в Централна Азия от векове насам.