Квантовото заплитане позволява на частици да си влияят мигновено на всяко разстояние.

Квантовото заплитане е фундаментален феномен в квантовата механика, потвърден експериментално за първи път от Джон Клаузер, Ален Аспе и Антон Цайлингер. През 2022 г. тримата учени получиха Нобелова награда за физика за работата си в тази област. Техните изследвания доказват, че две частици могат да споделят общо състояние, което не зависи от физическата дистанция между тях.Процесът нарушава класическото разбиране за локалност, според което обектите се влияят само от своята непосредствена среда. Когато се измери свойство на едната заплетена частица, като например нейния спин, състоянието на другата се определя мигновено. Този трансфер на информация изглежда по-бърз от скоростта на светлината, което първоначално е карало Айнщайн да се съмнява в пълнотата на квантовата теория.Експерименти, проведени в Университета в Делфт през 2015 г., окончателно затвориха всички вратички в тестовете на Бел, потвърждавайки реалността на заплитането. Днес това явление е в основата на разработката на квантови компютри и свръхсигурни криптографски мрежи. Китайският сателит „Миций“ успешно демонстрира заплитане на разстояние над 1200 километра през 2017 г., проправяйки път към глобален квантов интернет.