Галактиките са гигантски центрове за рециклиране, които създават нови звезди и планети от останките на мъртви слънца.

Процесът на космическо рециклиране започва с нуклеосинтеза в ядрата на масивните звезди. По време на своя живот звездите превръщат водорода и хелия в по-тежки елементи чрез термоядрен синтез. Когато една звезда достигне края на жизнения си цикъл и избухне като супернова, тя изхвърля тези елементи в междузвездното пространство със скорост от хиляди километри в секунда.Тези изхвърлени материали образуват огромни облаци от газ и прах, известни като мъглявини. Под влияние на гравитацията тези облаци започват да се сриват и да се нагряват, поставяйки началото на следващото поколение звезди. Този цикъл е жизненоважен, защото без него Вселената би съдържала само водород и хелий, което би направило съществуването на скалисти планети и живот невъзможно.Изследвания на НАСА и данни от телескопа „Хъбъл" потвърждават, че тежките елементи в нашата Слънчева система са останки от поне едно предишно поколение звезди. Астрофизици като Карл Сейгън популяризираха идеята, че „ние сме направени от звездна материя", позовавайки се на факта, че въглеродът, азотът и кислородът в телата ни са синтезирани в древни звездни пещи. Днес учените използват спектроскопия, за да проследят как тези елементи се разпределят из Млечния път, потвърждавайки ролята на галактиките като вечни рециклиращи машини.