Номерът за спешни повиквания 9-1-1 е избран, защото се помни лесно и трудно се набира случайно на телефони с шайба.

През 1967 г. Федералната комисия по комуникациите (FCC) на САЩ се среща с представители на компанията AT&T, за да установят единен номер за спешни повиквания. Преди това гражданите е трябвало да набират пълния номер на местното полицейско управление или пожарна служба. Изборът пада върху 9-1-1, тъй като е кратък, лесен за запомняне и може да бъде набран бързо дори при пълна тъмнина.Техническата причина за избора е свързана с дизайна на ротационните телефони с шайба. Цифрата 1 е в началото на шайбата, а цифрата 9 е почти в края. Това разстояние прави малко вероятно някой да завърти шайбата до тези две специфични позиции по погрешка една след друга. Освен това по това време цифрите 9-1-1 не са били използвани като код за област или офис, което е улеснило внедряването в съществуващата мрежа.Първото в историята обаждане на 9-1-1 е направено от сенатор Ранкин Файт на 16 февруари 1968 г. в град Хейливил, Алабама. Малко по-късно компанията ITT (International Telephone and Telegraph) внедрява системата и в Ном, Аляска. До края на 70-те години на миналия век номерът става стандарт за по-голямата част от Северна Америка. Днес системата е еволюирала в E9-1-1 (Enhanced 9-1-1), която автоматично предоставя местоположението на обаждащия се.