Повечето звезди в нашата галактика не са самотни, а образуват двойни или множествени системи.

Астрономическите изследвания показват, че звездообразуването обикновено се случва в плътни молекулярни облаци, където гравитационната фрагментация води до създаването на множество обекти едновременно. Проучване на Харвард-Смитсониън център за астрофизика потвърждава, че масивните звезди тип O и B почти винаги имат спътници — над 80% от тези горещи звезди са част от системи с две или повече тела.При звездите с размерите на Слънцето, известни като G-джуджета, процентът на множественост е около 50%. Това означава, че дори при по-малките звезди вероятността да имат партньор е изключително висока. Тези системи са свързани гравитационно и се движат по орбити около барицентър — общата им точка на равновесие. Известни примери са Сириус А и Б, както и най-близката до нас система Алфа Кентавър, която се състои от три звезди.Данните от мисията Gaia на Европейската космическа агенция помагат на учените да картографират тези двойни системи с безпрецедентна точност. Резултатите показват, че разстоянието между компонентите може да варира от изключително близки разстояния до хиляди астрономически единици. Фактът, че Слънцето е самотна звезда, кара астрономите да изследват дали това е повлияло на стабилността на орбитите в Слънчевата система и на развитието на живота на Земята.