През XVIII век опашките от як били толкова ценни в Европа, че се внасяли масово за изработка на луксозни перуки и ветрила.

Опашката на домашния як (Bos grunniens) е уникална в животинския свят, тъй като косъмът ѝ достига дължина до 50-80 сантиметра и притежава изключителна здравина на опън. През XVIII век Британската източноиндийска компания започва да внася тези опашки от Тибет и Централна Азия, за да задоволи търсенето на европейския пазар за модни аксесоари. Козината от як е естествено куха, което я прави лека, но същевременно способна да задържа пудра и да запазва формата си по-добре от човешкия косъм.Историческите архиви сочат, че белите опашки са били най-скъпи, тъй като са се боядисвали лесно в популярните тогава пастелни цветове. В Тибет и Монголия тези опашки, известни като „chowries“, са били символи на власт и са се използвали като церемониални ветрила за прогонване на насекоми от владетелите. През XIX век британската армия дори ги е използвала за украса на шлемовете на определени кавалерийски полкове, подчертавайки техния престиж.Съвременните изследвания в текстилната индустрия потвърждават, че косъмът от як има диаметър между 15 и 20 микрона, което го доближава по мекота до кашмира. Поради своята устойчивост на влага и топлина, материалът остава златен стандарт в Холивуд за изработка на перуки за исторически продукции. В дивата природа гъстата опашка служи на яка като естествено одеяло, предпазващо го от екстремни температури до минус 40 градуса по Целзий.