Термосът използва вакуум, за да спре преноса на топлина и да запази температурата на напитките.

Принципът на термоса е изобретен от шотландския физик и химик сър Джеймс Дюар през 1892 година. Първоначално устройството е било известно като „съд на Дюар“ и е създадено за съхранение на втечнени газове при изключително ниски температури. Търговското разпространение започва през 1904 година, когато немската компания Thermos GmbH патентова дизайна за битова употреба.Основната магия се крие в двойните стени от стъкло или неръждаема стомана, между които въздухът е изсмукан, за да се създаде вакуум. Тъй като топлината се нуждае от молекули, за да се движи чрез проводимост или конвекция, липсата на материя във вакуума действа като почти перфектен изолатор. Това предотвратява загубата на енергия от горещата напитка към по-студената околна среда или обратно.Третият начин за пренос на топлина е чрез инфрачервено лъчение, което може да преминава дори през вакуум. За да спрат това, производителите покриват вътрешните стени с тънък слой сребро или алуминий, който действа като огледало. То отразява топлинните вълни обратно към съдържанието, като по този начин ефективността на изолацията се увеличава значително. Модерните термоси могат да поддържат течностите горещи до 12 часа или студени до 24 часа.