Слънчевата светлина създава озоновия слой, превръщайки обикновения кислород в защитен щит за Земята.

Озоновият слой се формира чрез процеса, известен като цикъл на Чапман, описан за първи път от британския физик Сидни Чапман през 1930 година. Този механизъм се случва предимно в стратосферата, на височина между 15 и 35 километра над земната повърхност. Слънчевата радиация с дължина на вълната под 240 нанометра е достатъчно енергична, за да разкъса химичните връзки на двуатомния кислород (O2).Когато една молекула O2 се разпадне, тя освобождава два отделни кислородни атома. Тези силно реактивни свободни атоми бързо се сблъскват с други молекули O2 в присъствието на катализатор, за да създадат озон (O3). Озонът е нестабилен и на свой ред абсорбира UV-B и UV-C лъчи, което го разлага обратно до O2 и свободен атом, поддържайки динамично равновесие.Според данни на НАСА и Световната метеорологична организация, без този естествен филтър интензивността на UV радиацията би била смъртоносна за повечето биологични видове. Озоновият слой абсорбира между 97% и 99% от средночестотната ултравиолетова светлина на Слънцето. Интересен факт е, че ако целият озон в атмосферата се свали на морското равнище, той би образувал слой с дебелина едва 3 милиметра.