Когато рапърите разрушават четвъртата стена чрез директно обръщение към публиката, те активират мозъчните центрове за емпатия и социално познание у слушателя.

Концепцията за четвъртата стена произлиза от театъра на 18-и век, но в съвременната когнитивна невронаука тя придобива ново значение чрез изследването на огледалните неврони.Тези специализирани клетки, открити за първи път от екипа на Джакомо Рицолати в Университета в Парма през 90-те години на 20-и век, се активират както когато извършваме действие, така и когато наблюдаваме някой друг да го прави.В контекста на хип-хоп музиката директният зрителен контакт и личното обръщение активират предната инсула и предната цингуларна кора — мозъчни зони, отговорни за социалното познание и емоционалния резонанс.Проучване, публикувано в „Journal of Neuroscience", показва, че когато артистът премахне дистанцията между себе си и публиката, мозъкът на слушателя синхронизира своите невронни трептения с тези на изпълнителя. Този процес е известен като „невронно свързване".Изпълнението на Кендрик Ламар на 58-ите награди „Грами" през 2016 г. е классически пример за този психологически феномен. Чрез суровата емоция и директните послания за расовото неравенство той превърна музикалното произведение в споделено социално преживяване, което остави траен отпечатък върху паметта и ценностната система на милионите зрители.