Песента на синия кит може да се чуе на разстояние от над 800 километра.

Сините китове (Balaenoptera musculus) произвеждат звуци с интензитет до 188 децибела, което значително надвишава прага на болката при хората от 130 децибела. За сравнение, излитащ реактивен самолет генерира около 140 децибела. Тъй като водата е около 800 пъти по-плътна от въздуха, звуковите вълни се движат в нея със скорост от приблизително 1500 метра в секунда, което е над четири пъти по-бързо от скоростта на звука в атмосферата.Изследвания на учени от Океанографския институт „Скрипс“ в Калифорния показват, че нискочестотните звуци на китовете, често под 20 херца, могат да пътуват на хиляди километри при оптимални условия. Това се случва благодарение на т.нар. SOFAR канал (Sound Fixing and Ranging channel). Това е специфичен слой в океана, където комбинацията от налягане и температура позволява на звука да се разпространява с минимална загуба на енергия.Вместо гласни струни, тези морски гиганти използват сложна система от въздушни торбички и ларинкс, за да генерират своите „песни“. Тези звуци са жизненоважни за комуникация, намиране на партньори и навигация в мътните океански води. Макар че в миналото китовете са могли да се чуват от единия до другия край на океана, съвременният шум от корабоплаването днес ограничава този обхват значително.