Думата „сапун“ произлиза от името на древноримската планина Сапо.

Легендата за планината Сапо е описана за първи път в трудовете на римския писател и естествоизпитател Плиний Стари в неговата „Естествена история“ около 77 г. сл. Хр. Според преданието на върха на планината са се извършвали ритуални жертвоприношения на животни. Комбинацията от разтопена животинска мазнина (лой) и алкалната дървесна пепел от огнищата се е смесвала с дъждовната вода, образувайки примитивен сапун.Тази пенлива смес се е стичала по склоновете директно в глинестите брегове на река Тибър. Местните перачки установили, че в определени участъци на реката дрехите се изпират много по-бързо и с по-малко усилия. Това е първото историческо описание на химическата реакция, която днес познаваме като сапонификация.От научна гледна точка сапонификацията е процес на хидролиза на триглицериди чрез силна основа. Мастните киселини от животинската мазнина реагират с калиевия карбонат в дървесната пепел, създавайки соли на мастните киселини. Въпреки че историята за планината Сапо се счита по-скоро за етимологичен мит, терминът е твърдо залегнал в съвременната химия и латинския език.